Всичко започна твърде бързо.
Като фурия навлезе в моя интериор.
Разбрах го, ала беше твърде късно,
сама си бях избрала новия гримьор.
Умалено до грахово зърно болеше,
намирах се в място с илюзии.
Макар че по очите ми четеше...
Жалко! И болката прочете!
Да се обзаложим, че съм пасивно зле.
Без сантименталности, но е неконтролируемо.
На теб ще кажа колко съм добре,
дори да знам, че всичко е погубено. ...