Помисли си коя искаш!
Аз прегръщах те в нощта,
а ти гръб ми обръщаше
и не знаеше, че това
може да ти е последната
мила и топла постъпка
към теб от моята душа...
Сега вече знам, че съжаляваш,
че изпусна мига,
в който можеше да имаш
всичко онова, за което
сега мечтаеше, но
тогава просто пропиля...
Аз исках го, но
осъзнавам се сега,
че хубаво стана, защото
ти разкри си същността
и показа си това,
че си поредният глупак
на тази земя...
Доказа, че може
да танцуваш,
но докато видиш новата,
и просто тогава забравяш
какво е нежността
и мислиш само за другата...
И сега съдбата ме запозна
с по-хубава душа
от твоята и направи
ме щастлива,
а ти отново и отново
бленуваш по следващата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ребека Иванова Все права защищены
