Помни
Помни
Ще дойдеш някой ден, аз зная,
ще се молиш на колене -
за отминалите дни, но НЕ
ще кажа аз - Помни!
Ще искаш прошка ти от мен -
ха, мислеше, че ще е обратното,
но всичко се връща, не знаеш ли?
Е, ще научиш всичко, заклевам те!
Ще се извиняваш безброй,
но късно ще е вече,
ще съм пораснала, узряла
и не ще простя обидата ти остаряла.
Ще търсиш спомени излишни,
ще се връщаш в дните предишни,
от пепелта ще ровиш красота,
но дори с поглед не ще те даря
Болката в очите ми пропусна да видиш,
а аз се надявах години наред
да забележиш, че въобще съществувам!
Нищо, за теб си е това...
Ще бъде мой ред и просто се пази,
защото омразата в мен набира
и ти готвя нещо,
за което никой дори и не подозира...
Ще видиш какво ми причини,
само че аз ще съм с двойни сили,
насочени към теб с неприязън в очи -
ще се случи някой ден - ПОМНИ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Костова Все права защищены
