tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
17 мая 2015 г., 23:26

Помни ме 

  Поэзия » Любовная
532 0 5

Затръшна вратата жестоко.
Остави отвън любовта
във тъмното тя да се моли
и шепне. "До тук съм! Сама."
Въпроси, въпроси... горчиви.
Нахлуват. Обсебват. Крещят.
"Защо? Та нали бях щастлива.
Не пречех. От радост летях."
Бях твоето островче живо.
Оазис обетен. Не грях.
Повтаряше. "С тебе съм мило!"
Помниш ли? Вярвах ти аз.
Плачех и гушках се с нежност.
Отдавах сърце и душа.
Тъгата във нощите криех.
Със теб оцелявах в скръбта.
Минутите жадни крадяхме
превръщайки черният свят
в красива любов, необятна.
Е, свърши се! Аз изгорях.
Помни ме! Не вярвай на злото!
Докрай любовта съхрани.
Че мястото, в дясно, в леглото
мен чака и... тайно скърби.


По откровения на приятел!

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!!!!!!!!!!
  • Прекрасно ...
  • Чувствено и дълбоко поетично, краят ме трогна:
    "Помни ме! Не вярвай на злото!
    Докрай любовта съхрани.
    Че мястото, в дясно, в леглото
    мен чака и... тайно скърби."
    Отлично стихотворение отново, Таня!
    Поздрави от мен!
  • Съгласна съм с Бел, Таня!
  • Тъжен и въздействащ стих.
    Може би всеки е горял в любовта и
    е усетил скръбта и тъгата от раздялата.
    Много харесах стиха ти, Таня!
    Поздрави и лека вечер!
Предложения
: ??:??