tanq_mezeva (Таня Мезева)
1530 21158
17 may 2015, 23:26

Помни ме 

  Poesía » De amor
537 0 5

Затръшна вратата жестоко.
Остави отвън любовта
във тъмното тя да се моли
и шепне. "До тук съм! Сама."
Въпроси, въпроси... горчиви.
Нахлуват. Обсебват. Крещят.
"Защо? Та нали бях щастлива.
Не пречех. От радост летях."
Бях твоето островче живо.
Оазис обетен. Не грях.
Повтаряше. "С тебе съм мило!"
Помниш ли? Вярвах ти аз.
Плачех и гушках се с нежност.
Отдавах сърце и душа.
Тъгата във нощите криех.
Със теб оцелявах в скръбта.
Минутите жадни крадяхме
превръщайки черният свят
в красива любов, необятна.
Е, свърши се! Аз изгорях.
Помни ме! Не вярвай на злото!
Докрай любовта съхрани.
Че мястото, в дясно, в леглото
мен чака и... тайно скърби.


По откровения на приятел!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!!!!!!
  • Прекрасно ...
  • Чувствено и дълбоко поетично, краят ме трогна:
    "Помни ме! Не вярвай на злото!
    Докрай любовта съхрани.
    Че мястото, в дясно, в леглото
    мен чака и... тайно скърби."
    Отлично стихотворение отново, Таня!
    Поздрави от мен!
  • Съгласна съм с Бел, Таня!
  • Тъжен и въздействащ стих.
    Може би всеки е горял в любовта и
    е усетил скръбта и тъгата от раздялата.
    Много харесах стиха ти, Таня!
    Поздрави и лека вечер!
Propuestas
: ??:??