Помни ме
Затръшна вратата жестоко.
Остави отвън любовта
във тъмното тя да се моли
и шепне. "До тук съм! Сама."
Въпроси, въпроси... горчиви.
Нахлуват. Обсебват. Крещят.
"Защо? Та нали бях щастлива.
Не пречех. От радост летях."
Бях твоето островче живо.
Оазис обетен. Не грях.
Повтаряше. "С тебе съм мило!"
Помниш ли? Вярвах ти аз.
Плачех и гушках се с нежност.
Отдавах сърце и душа.
Тъгата във нощите криех.
Със теб оцелявах в скръбта.
Минутите жадни крадяхме
превръщайки черният свят
в красива любов, необятна.
Е, свърши се! Аз изгорях.
Помни ме! Не вярвай на злото!
Докрай любовта съхрани.
Че мястото, в дясно, в леглото
мен чака и... тайно скърби.
По откровения на приятел!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
