teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
156 328
2 сент. 2015 г., 21:30

Помни ме 

  Поэзия » Любовная
527 1 2

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.

Нищо не искам – тясно е за двама,
просто ела и ми се усмихни,
името ми издълбай в късче стомана
и моля те, само със теб го носи...

01.09.2015
 


© Teddy Daniel K. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много съм щастлива, че стихотворението Ви е харесало
  • Поезията от първо лице не винаги ангажира автора с емоционална, едва ли не физическа обвързаност с лирическия герой. В този случай несложният, почти повествователен изказ рязко контрастира с бурната, умишлено потисната в по-дълбоки художествени пластове визуализация на идеята. Индикация за нейната сила са двете опорни точки. В първата "сингуларност" е тясно за двама (даже за един). Във втората - стоманата, като еманация на дълговечното, ще запечата едно име, неподвластно на корозията от чувства. Теодора, браво!
Предложения
: ??:??