2 сент. 2015 г., 21:30

Помни ме

692 1 2

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.

Нищо не искам – тясно е за двама,
просто ела и ми се усмихни,
името ми издълбай в късче стомана
и моля те, само със теб го носи...

01.09.2015
 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съм щастлива, че стихотворението Ви е харесало
  • Поезията от първо лице не винаги ангажира автора с емоционална, едва ли не физическа обвързаност с лирическия герой. В този случай несложният, почти повествователен изказ рязко контрастира с бурната, умишлено потисната в по-дълбоки художествени пластове визуализация на идеята. Индикация за нейната сила са двете опорни точки. В първата "сингуларност" е тясно за двама (даже за един). Във втората - стоманата, като еманация на дълговечното, ще запечата едно име, неподвластно на корозията от чувства. Теодора, браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....