Помни ме

Poetry » Love

688 1 2

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.

Нищо не искам – тясно е за двама,
просто ела и ми се усмихни,
името ми издълбай в късче стомана
и моля те, само със теб го носи...

01.09.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

Много съм щастлива, че стихотворението Ви е харесало

2015-09-04T17:53:15+03:00
alantuan (Георги)

Поезията от първо лице не винаги ангажира автора с емоционална, едва ли не физическа обвързаност с лирическия герой. В този случай несложният, почти повествователен изказ рязко контрастира с бурната, умишлено потисната в по-дълбоки художествени пластове визуализация на идеята. Индикация за нейната сила са двете опорни точки. В първата "сингуларност" е тясно за двама (даже за един). Във втората - стоманата, като еманация на дълговечното, ще запечата едно име, неподвластно на корозията от чувства. Теодора, браво!

2015-09-03T14:29:40+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0