Помниш ли моментите на слънчево лято
когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
когато ме нямаше тук и страдах?
Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път?
Политнаха ли ангели посред денят бял
слънцето, греещо към моето лице
ангели, пърхащи в моето затоплено сърце.
Ще стопи ли слънцето мракът на нощта?
Ще ме събере ли с теб отново във вечерта?
Ще ме дариш ли с миговете най-прекрасни,
с които даряваш ме всеки ден когато съм с теб?
Ще ми подадеш ли ръка отново когато падам
падам, духовно, в краката ти?
Моля се на Господ да остана с теб този ден,
да прекарам живота си с теб, да посветя
стиховете, писани в зимната вечер
зимната вечер на черната нощ
Нощ на сълзи изплакани, на блянове несбъднати
На мечти намечтани, на надежда умряла,
умряла отдавна
....с мене в нощта.
© Калоян Живков Все права защищены