Jan 25, 2016, 9:06 PM

Помниш ли...

1.1K 1 0

Помниш ли моментите на слънчево лято
                     когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
                     когато ме нямаше тук и страдах?

Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път?
Политнаха ли ангели посред денят бял
                                     слънцето, греещо към моето лице
ангели, пърхащи в моето затоплено сърце.

Ще стопи ли слънцето мракът на нощта?
Ще ме събере ли с теб отново във вечерта?

Ще ме дариш ли с миговете най-прекрасни,
с които даряваш ме всеки ден когато съм с теб?
Ще ми подадеш ли ръка отново когато падам
                            падам, духовно, в краката ти?

Моля се на Господ да остана с теб този ден,
да прекарам живота си с теб, да посветя
стиховете, писани в зимната вечер
зимната вечер на черната нощ

Нощ на сълзи изплакани, на блянове несбъднати
На мечти намечтани, на надежда умряла,
умряла отдавна
....с мене в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Живков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...