28 янв. 2008 г., 23:54

Помниш ли?

1K 0 0

Помниш ли, когато каза ми ти:

"Моля те, допусни ме до сърцето си,

няма да те разочаровам!"

Какво стана сега?...

 

Но ти си тръгна и мене страшно много ме боли

и все още чакам да се обърнеш и да ме прегърнеш ти!

Бях твоя! Обичахме се! Какво се промени?

Защо си замина ти?

 

Една лъжа изрече  - толкова истинска и откровена,

как ти повярвах...

Толкова грехове ти прощавах, за да съм с теб,

но жестоко ти погуби ме!

Сега съм сама, с плачещо от болка сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...