8 янв. 2011 г., 21:09

Помниш ли

1K 0 2

Помниш ли последната ни целувка?

В онази вечер - дъждовна и студена.

Помниш ли последната милувка?

С болка подарена.

 

Помниш ли последната усмивка?

Очите помниш ли - колко бяха тъжни.

Помниш ли последната прегръдка.

Думите за сбогуване - колко бяха трудни.

 

Помниш ли вечерта последна

и на сутринта как лежеше кротичко до мене?

Помниш ли приказката нежна,

която изживяхме двамата с тебе?

 

Помниш ли?

Аз помня всичко.

Дори най-малките неща.

Помниш ли?

Аз помня всичко.

И онази последна целувка в нощта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко последно е най-красиво и истинско. Браво!
  • Грети, поздравявам те! Просто ме застреля с тези редове!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...