Помниш ли, ми кажи, онази празнична нощ,

в която снегът затрупваше всички къщи?

Студът, сковаващ хиляди сърца, звездите,

блещукащи в нощта, и някъде в студа

две огнени тела се отдаваха на страстта.

Помниш ли, ми кажи, или всичко бе лъжа.

Истина ли бе, че с много си била?

Импулсивност ли бе това, или една красива

мечта, изгаряща между две огнени тела.

Помниш ли, ми кажи, защото помня аз това -

твоите небесносини очи и кожата ти като

коприна, топлеща самотните ни души.

Нежните ти ръце, докосващи моето сърце,

погледа ти, толкова дълбок, изразяващ доброта и красота.

Но остана това, да те помня така  като бродник

в студената мъгла, скиташ се из самотната ми душа.

Мислите ми като вълни разбиват се в студените

самотни скали, връщам се в реалността и продължавам да се питам истина ли бе това, или една красива мечта…