Помниш ли?
Помниш ли, ми кажи, онази празнична нощ,
в която снегът затрупваше всички къщи?
Студът, сковаващ хиляди сърца, звездите,
блещукащи в нощта, и някъде в студа
две огнени тела се отдаваха на страстта.
Помниш ли, ми кажи, или всичко бе лъжа.
Истина ли бе, че с много си била?
Импулсивност ли бе това, или една красива
мечта, изгаряща между две огнени тела.
Помниш ли, ми кажи, защото помня аз това -
твоите небесносини очи и кожата ти като
коприна, топлеща самотните ни души.
Нежните ти ръце, докосващи моето сърце,
погледа ти, толкова дълбок, изразяващ доброта и красота.
Но остана това, да те помня така като бродник
в студената мъгла, скиташ се из самотната ми душа.
Мислите ми като вълни разбиват се в студените
самотни скали, връщам се в реалността и продължавам да се питам истина ли бе това, или една красива мечта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Тодоро Всички права запазени
страхотно е!