16 сент. 2009 г., 00:23

Помниш ли ме ти?

964 0 6

 

Помниш ли ме ти?


Годините минават

- сезони четири

редуват се и преминават.

Дъжд през есента вали

с червено-огнени листа горите пали.

Лавина снежна зимата приветства,

а после пролет нежна

с цветя уханни я замества.

Лятото, бурно и горещо,

с ръка зелена ги посреща

- кръговрата след себе си повежда.

Минават дни, седмици, месеци,

а за мене сещаш ли се ти?

Значи ли за тебе всеки месец нещо...

нещо лично, смешно или горещо?

Помниш ли ме още ти...?

есента кафява като очите ми

още ли в сърцето те гори?

А как се запознахме?

... и как само с очи имената си разбрахме...

Минаваха дни, седмици, месеци,

но до мене беше ти...

до мене, а не сами, като преди.

Помниш ли ме още ти...?

... как в снега две посоки се събраха в едно

и вървяха заедно.

Но снегът студен от лъчите

пролетни се разтопи

и посоките две раздели.

Ти май изгуби моите следи

- забрави мe... не ме помниш вече, нали?

Годините минават

- сезони четири

редуват се и преминават.

Минават дни, седмици, месеци,

а за мене сещаш ли се ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...