17 мар. 2009 г., 09:34

Помня гласа ти 

  Поэзия » Любовная
979 0 27

Зная, далече съм

от тебе, принцесо.

В ръкава звезди,

съжалявам, не нося.

Роса в стихове.

Акт от пиеса.

Чудеса ли ще искаш?!

Виждам те боса...

Виждам те в утрото

сънено-бяла.

Леко пресипнала.

Рошаво-сладка.

Халатът ти скрива

красивото тяло.

Май, че уцелих!

Ще карам нататък.

Синхронно със тебе

и аз се събуждам.

Мисля за тебе.

Нямаш против?!

Знаеш, че пиша

каквото е нужно.

Две чашки ще сложа -

да бъде красиво.

В две чашки са, зная,

мечтите ни слети,

но не разбирам

защо ли настръхвам.

Не ща да сме заедно

само в куплети!

Иконата гледам,

шептя и изтръпвам.

Хайде, запей ми

за онази комета...

Звезден прах по очите ти...

Ех, как ти прилича!

Глупак съм, но вярвам

в онуй, дето свети

и помня гласа ти,

като каза: "Обичам!"

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??