Помня гласа ти
Зная, далече съм
от тебе, принцесо.
В ръкава звезди,
съжалявам, не нося.
Роса в стихове.
Акт от пиеса.
Чудеса ли ще искаш?!
Виждам те боса...
Виждам те в утрото
сънено-бяла.
Леко пресипнала.
Рошаво-сладка.
Халатът ти скрива
красивото тяло.
Май, че уцелих!
Ще карам нататък.
Синхронно със тебе
и аз се събуждам.
Мисля за тебе.
Нямаш против?!
Знаеш, че пиша
каквото е нужно.
Две чашки ще сложа -
да бъде красиво.
В две чашки са, зная,
мечтите ни слети,
но не разбирам
защо ли настръхвам.
Не ща да сме заедно
само в куплети!
Иконата гледам,
шептя и изтръпвам.
Хайде, запей ми
за онази комета...
Звезден прах по очите ти...
Ех, как ти прилича!
Глупак съм, но вярвам
в онуй, дето свети
и помня гласа ти,
като каза: "Обичам!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
