...

                                        на Ленард Коен

Не съм очаквала дори,

че прашните ми  ходила

 на твоя  праг ще станат камъни.

И запламтях от песента,

 под звуци на изгаряща цигулка.

 Безсмислието на Живота замених

с  безсмъртието на  кратките му  мигове,

в които осъзнах, че Любовта е слънце,

със свои изгреви и залези...

Преди целувките по сетивата ни

да се превърнат  само във докосване.

Танцуваме, невероятен мой!

Отговори, зашо си тръгна

преди да те открия?

Когато сред бохемската си младост

ти късаше четирилистни детелини,

аз от лотарията на живота

печелех утешителни печалби.

Дори сега духът ти е доволен,

че обладава женските ми блянове.

С глава на гърдите ти

 ме водиш към  еротиката на тангото.

Духът ми е в съвършения миг,

докато изтлее любовта.