4 jul 2020, 1:16

Поне мога да ти кажа

  Poesía » Otra
1K 0 1

...

                                        на Ленард Коен

 

Не съм очаквала дори,

че прашните ми  ходила

 на твоя  праг ще станат камъни.

И запламтях от песента,

 под звуци на изгаряща цигулка.

 Безсмислието на Живота замених

с  безсмъртието на  кратките му  мигове,

в които осъзнах, че Любовта е слънце,

със свои изгреви и залези...

Преди целувките по сетивата ни

да се превърнат  само във докосване.

Танцуваме, невероятен мой!

Отговори, зашо си тръгна

преди да те открия?

Когато сред бохемската си младост

ти късаше четирилистни детелини,

аз от лотарията на живота

печелех утешителни печалби.

Дори сега духът ти е доволен,

че обладава женските ми блянове.

С глава на гърдите ти

 ме водиш към  еротиката на тангото.

Духът ми е в съвършения миг,

докато изтлее любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не съм очаквала дори,

    че прашните ми ходила

    на твоя праг ще станат камъни"

    Красиво посвещение! Харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...