Поне те има
Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи!
Последните пари ще хвърля.
С трън да въртиш, да не закачи,
тъга – от бедността по-върла.
Не ме оставяй с мойта мъка,
луна. Сниши се, посвети ми,
ще ти попея, за разлъка,
че нямам нищо, само рими.
Не ме оставяй, окъсняла
и дрипава... любов, а зима.
без теб не бих го доживяла
и утрото. Поне те има...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
