26 янв. 2011 г., 12:32

Понесох надеждата бяла 

  Поэзия » Другая
1583 0 33

Понесох надеждата бяла

 

Разплетох коси като северен вятър,

разпръснах виелица сини мечти,

захвърлих тъгата някак нататък,

издухах посърнали нечии следи.

 

И в шепи понесох надеждата бяла,

загърната в дреха от ярки звезди,

и стъпки на нежна кошута направих,

в пътеката тясна сред диви скали.

 

Целуната страстно от дивия повик,

преминах по моста, събиращ съдби

и в бяла премяна отворих вратата,

за среща със новите сбъднати дни.

© Сеси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??