26.01.2011 г., 12:32 ч.

Понесох надеждата бяла 

  Поезия » Друга
1582 0 33

Понесох надеждата бяла

 

Разплетох коси като северен вятър,

разпръснах виелица сини мечти,

захвърлих тъгата някак нататък,

издухах посърнали нечии следи.

 

И в шепи понесох надеждата бяла,

загърната в дреха от ярки звезди,

и стъпки на нежна кошута направих,

в пътеката тясна сред диви скали.

 

Целуната страстно от дивия повик,

преминах по моста, събиращ съдби

и в бяла премяна отворих вратата,

за среща със новите сбъднати дни.

© Сеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??