Понесох надеждата бяла
Понесох надеждата бяла
Разплетох коси като северен вятър,
разпръснах виелица сини мечти,
захвърлих тъгата някак нататък,
издухах посърнали нечии следи.
И в шепи понесох надеждата бяла,
загърната в дреха от ярки звезди,
и стъпки на нежна кошута направих,
в пътеката тясна сред диви скали.
Целуната страстно от дивия повик,
преминах по моста, събиращ съдби
и в бяла премяна отворих вратата,
за среща със новите сбъднати дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
