6 авг. 2008 г., 09:43

***(понякога)

Поэзия » Другая

974 0 25

Понякога се скривам
в есента си.
Когато се рони
седефът в косите.
И усмивките съхнат.
Солени. На капки.
Тогава лятото оставям
пред вратата
(при малките спомени).
Да ме чака, до когато...

http://www.youtube.com/watch?v=SNqmSRtJz4U

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Ако е есента във мислите (понякога) - ОК, но иначе не съм съгласна - в разгара на лятото си, Дорче! Поздравления!

2008-08-09T21:43:24+03:00
AdvIKAR (Иван Радев)

стоях до морето и гледах го тихо
сълзите се стичаха,а сега е солено
много е нежно...10х

2008-08-09T20:50:51+03:00
gerrda (Геновева Христова)

очарователно
тъжно
ХУБАВО

а музиката... ДУМИЧКИ НЯМАМ....

2008-08-09T20:33:59+03:00
dressy (Зорница Николова)

лятото в косите
....
пускам до до несъществуващата камина всяка вечер
да ми пее

2008-08-09T20:26:18+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Пак разпръскваш нежност!Прегръщам те!

2008-08-09T18:12:21+03:00