Понякога, само понякога сълзите падат горещи,
понякога само се сещам за нашите бъдещи и минали срещи.
Понякога, само понякога си спомням лъжите красиви,
понякога само губя себе си в сенките сиви.
Понякога, само понякога вечер се разхождам в парка сама,
понякога искам да бъде птица с крила.
Понякога, само понякога те викам в съня красив,
понякога човек само изглежда щастлив.
Понякога, само понякога те търся навсякъде аз,
понякога си мисля за това между нас.
Понякога, само понякога човек обича без задръжки и резерви,
понякога само се влюбваме, готови за грешки.
Понякога, само понякога те викам в своя ден,
понякога искам да крещя "Какво е любовта?".
Понякога, само понякога светът става неприветлив и мрачен,
понякога зад щастливата маска се крие самота.
Понякога, само понякога ми липсваш, не винаги,
само през цялото време.
В посвещение на една загинала истинска детска любов
© Ралица Велева Все права защищены