Понякога
Понякога в очите ми почиват
опитомени, весели тайфуни
и амфори тъгата си изливат,
и заледен е пътят помежду ни.
Понякога на вятъра приличам -
безгрижно плувам във око на птица
и само ми се струва, че обичам
кафявото на твоите зеници.
Понякога се плаша от невяра
и стискам самота във двете шепи.
Отчаяно, нечуто си повтарям,
че името ми във съня си шепнеш.
Понякога, когато те намеря,
не смея да ти кажа как те искам.
Едно желание от студ трепери
и всяка тишина ми става близка.
Ала понякога се раздвоявам
и чудя се, защо си ми потребен.
Тогава всички тайни ти прощавам
и боязливо се разтварям в тебе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
