Понякога
Понякога в очите ми почиват
опитомени, весели тайфуни
и амфори тъгата си изливат,
и заледен е пътят помежду ни.
Понякога на вятъра приличам -
безгрижно плувам във око на птица
и само ми се струва, че обичам
кафявото на твоите зеници.
Понякога се плаша от невяра
и стискам самота във двете шепи.
Отчаяно, нечуто си повтарям,
че името ми във съня си шепнеш.
Понякога, когато те намеря,
не смея да ти кажа как те искам.
Едно желание от студ трепери
и всяка тишина ми става близка.
Ала понякога се раздвоявам
и чудя се, защо си ми потребен.
Тогава всички тайни ти прощавам
и боязливо се разтварям в тебе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
