Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26 июн. 2007 г., 09:40

Понякога... 

  Поэзия
601 0 13

Понякога душата ми я няма,
отлита надалеч от мен... при теб.
Понякога боли ме, жива рана
в гърдите ми до кръв се аленей.
Тогава изричам се във думите,
говоря нощем със звездите
и все разпитвам ги за тебе,
дали не са те срещали във нощите.
Примигват те и тихичко ми шепнат
за своите звездни красоти,
при тях ме канят и се усмихват,
със звездострунните си песни.
Тогава тихо се откъсвам и политам,
ръце протегнала  със пламнали очи
и там сред тях и теб намирам,
към мен протегнал звездни длани.
Тогава душата тихо се завръща,
преплетена със твоята душа в едно
и болката утихва, а разгръща
над мен небето своето сърце.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??