29 янв. 2013 г., 07:53

Понякога

896 0 5

        

                                                                  Понякога

 

 

Понякога така се случва, друже.

Понякога в живота не върви.

Понякога сърцето обичливо

от раните не спира да кърви.

 

Понякога протегната ръката

е хапана, разкъсвана до кост.

Понякога е празно във душата.

А самотата е неканен гост.

 

Но ти недей унивай, не тъжи.

Вземи сърцето си в ръцете

и в старата кутия го сложи

до останалите кървави предмети.

 

Мушни я в шкафа със мечти,

във най-далечния му ъгъл.

Гръб обърни на всичките лъжи.

Повярвал си, но страшно си се лъгъл.

 

Понякога така се случва, друже.

Понякога не спира да боли.

Понякога кутията във шкафа

недокосната във времето стои.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....