Понякога
Понякога
Понякога така се случва, друже.
Понякога в живота не върви.
Понякога сърцето обичливо
от раните не спира да кърви.
Понякога протегната ръката
е хапана, разкъсвана до кост.
Понякога е празно във душата.
А самотата е неканен гост.
Но ти недей унивай, не тъжи.
Вземи сърцето си в ръцете
и в старата кутия го сложи
до останалите кървави предмети.
Мушни я в шкафа със мечти,
във най-далечния му ъгъл.
Гръб обърни на всичките лъжи.
Повярвал си, но страшно си се лъгъл.
Понякога така се случва, друже.
Понякога не спира да боли.
Понякога кутията във шкафа
недокосната във времето стои.
© Емил Стоянов All rights reserved.
