14 апр. 2007 г., 18:07

Понякога

1.7K 0 3

 

Понякога съм много дързък с тебе
и сякаш си ми вечен враг,
не съм на себе си от ярост,
какъв бе този жребий пак!


Във мен са бури страховити
и чувства нежни пазени, защо, не знам,
по струна нежа ти засвири,
а аз попаднах като звяр в капан!


Сега не можеш да ме изоставиш,
ще трябва да ме съхраниш.
Любов безкрайна в мен отвори,
света е друг, ухаеш ми на рози,
до теб бих искал да заспя.


Понякога съм много дързък, ала,
намирам сили, моля се на Бог
да ми прости нехайство и обиди,
прости и ти за моя срамен грях!
Бъди до мен до сетния ни час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...