Понякога
Понякога съм много дързък с тебе
и сякаш си ми вечен враг,
не съм на себе си от ярост,
какъв бе този жребий пак!
Във мен са бури страховити
и чувства нежни пазени, защо, не знам,
по струна нежа ти засвири,
а аз попаднах като звяр в капан!
Сега не можеш да ме изоставиш,
ще трябва да ме съхраниш.
Любов безкрайна в мен отвори,
света е друг, ухаеш ми на рози,
до теб бих искал да заспя.
Понякога съм много дързък, ала,
намирам сили, моля се на Бог
да ми прости нехайство и обиди,
прости и ти за моя срамен грях!
Бъди до мен до сетния ни час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Всички права запазени
