24 окт. 2014 г., 23:40

Понякога 2

1.1K 1 8



Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.


Понякога съм адски невъзпитана,
понякога съм нежна и добра,
понякога... но все пак "до поискване"
ще бъда твоя... знам, че пак греша.


Понякога, но винаги за малко
ще бъда силна, смела, но... сама,
защото ще е много жалко
да си до мене просто ей така...


Понякога, но само за момента
ще ти призная че си ми съдба,
а после те "изхвърлям с инструмента",
разбрала, че не мога да реша,


дали да си живота ми несбъднат,
дали да нося тежката вина,
че те обичам чак до невъзможност,
че съм със теб, макар да те деля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младен, благодаря за високата оценка, която ми даваш, Жанет, да, може би имаш право...но ще го редактирам най-вероятно...Кети, Радослав - радвам се, че ви е харесал...Стойне, благодаря за анализа на стихотворението...Доче, чудесен коментар в рими си сътворила...на всички ВАС-топъл ноемврийски ден желая!
  • Всеки избор е труден...
    Всеки влачи последствия.
    Да си с друг по принуда,
    или сам със поезията...
  • Мила Жулиета,когато чувството е толкова дълбоко и истинско
    , то те поставя на изпитания. Решението е много труден въпрос:
    "Дали да си живота ми несбъднат,
    дали да нося тежката вина,
    че те обичам чак до невъзможност,
    че съм със теб, макар да те деля."
    Стихотворението ти много ми харесва, въпреки проблемите на героинята ти!Много е искрено, силно емоционално, до объркваност и образно.
    Поздрав от мен хубава вечер!
  • Нов прочит на ,,жена". Поздравления!
  • Ах, тежка женска орис... силен стих, много силен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...