24.10.2014 г., 23:40

Понякога 2

1.1K 1 8



Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.


Понякога съм адски невъзпитана,
понякога съм нежна и добра,
понякога... но все пак "до поискване"
ще бъда твоя... знам, че пак греша.


Понякога, но винаги за малко
ще бъда силна, смела, но... сама,
защото ще е много жалко
да си до мене просто ей така...


Понякога, но само за момента
ще ти призная че си ми съдба,
а после те "изхвърлям с инструмента",
разбрала, че не мога да реша,


дали да си живота ми несбъднат,
дали да нося тежката вина,
че те обичам чак до невъзможност,
че съм със теб, макар да те деля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен, благодаря за високата оценка, която ми даваш, Жанет, да, може би имаш право...но ще го редактирам най-вероятно...Кети, Радослав - радвам се, че ви е харесал...Стойне, благодаря за анализа на стихотворението...Доче, чудесен коментар в рими си сътворила...на всички ВАС-топъл ноемврийски ден желая!
  • Всеки избор е труден...
    Всеки влачи последствия.
    Да си с друг по принуда,
    или сам със поезията...
  • Мила Жулиета,когато чувството е толкова дълбоко и истинско
    , то те поставя на изпитания. Решението е много труден въпрос:
    "Дали да си живота ми несбъднат,
    дали да нося тежката вина,
    че те обичам чак до невъзможност,
    че съм със теб, макар да те деля."
    Стихотворението ти много ми харесва, въпреки проблемите на героинята ти!Много е искрено, силно емоционално, до объркваност и образно.
    Поздрав от мен хубава вечер!
  • Нов прочит на ,,жена". Поздравления!
  • Ах, тежка женска орис... силен стих, много силен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...