24 oct 2014, 23:40

Понякога 2

1.1K 1 8



Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.


Понякога съм адски невъзпитана,
понякога съм нежна и добра,
понякога... но все пак "до поискване"
ще бъда твоя... знам, че пак греша.


Понякога, но винаги за малко
ще бъда силна, смела, но... сама,
защото ще е много жалко
да си до мене просто ей така...


Понякога, но само за момента
ще ти призная че си ми съдба,
а после те "изхвърлям с инструмента",
разбрала, че не мога да реша,


дали да си живота ми несбъднат,
дали да нося тежката вина,
че те обичам чак до невъзможност,
че съм със теб, макар да те деля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен, благодаря за високата оценка, която ми даваш, Жанет, да, може би имаш право...но ще го редактирам най-вероятно...Кети, Радослав - радвам се, че ви е харесал...Стойне, благодаря за анализа на стихотворението...Доче, чудесен коментар в рими си сътворила...на всички ВАС-топъл ноемврийски ден желая!
  • Всеки избор е труден...
    Всеки влачи последствия.
    Да си с друг по принуда,
    или сам със поезията...
  • Мила Жулиета,когато чувството е толкова дълбоко и истинско
    , то те поставя на изпитания. Решението е много труден въпрос:
    "Дали да си живота ми несбъднат,
    дали да нося тежката вина,
    че те обичам чак до невъзможност,
    че съм със теб, макар да те деля."
    Стихотворението ти много ми харесва, въпреки проблемите на героинята ти!Много е искрено, силно емоционално, до объркваност и образно.
    Поздрав от мен хубава вечер!
  • Нов прочит на ,,жена". Поздравления!
  • Ах, тежка женска орис... силен стих, много силен!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...