24 oct 2014, 23:40

Понякога 2

1.1K 1 8



Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.


Понякога съм адски невъзпитана,
понякога съм нежна и добра,
понякога... но все пак "до поискване"
ще бъда твоя... знам, че пак греша.


Понякога, но винаги за малко
ще бъда силна, смела, но... сама,
защото ще е много жалко
да си до мене просто ей така...


Понякога, но само за момента
ще ти призная че си ми съдба,
а после те "изхвърлям с инструмента",
разбрала, че не мога да реша,


дали да си живота ми несбъднат,
дали да нося тежката вина,
че те обичам чак до невъзможност,
че съм със теб, макар да те деля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен, благодаря за високата оценка, която ми даваш, Жанет, да, може би имаш право...но ще го редактирам най-вероятно...Кети, Радослав - радвам се, че ви е харесал...Стойне, благодаря за анализа на стихотворението...Доче, чудесен коментар в рими си сътворила...на всички ВАС-топъл ноемврийски ден желая!
  • Всеки избор е труден...
    Всеки влачи последствия.
    Да си с друг по принуда,
    или сам със поезията...
  • Мила Жулиета,когато чувството е толкова дълбоко и истинско
    , то те поставя на изпитания. Решението е много труден въпрос:
    "Дали да си живота ми несбъднат,
    дали да нося тежката вина,
    че те обичам чак до невъзможност,
    че съм със теб, макар да те деля."
    Стихотворението ти много ми харесва, въпреки проблемите на героинята ти!Много е искрено, силно емоционално, до объркваност и образно.
    Поздрав от мен хубава вечер!
  • Нов прочит на ,,жена". Поздравления!
  • Ах, тежка женска орис... силен стих, много силен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...