Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.
Понякога съм адски невъзпитана,
понякога съм нежна и добра,
понякога... но все пак "до поискване"
ще бъда твоя... знам, че пак греша.
Понякога, но винаги за малко
ще бъда силна, смела, но... сама,
защото ще е много жалко
да си до мене просто ей така...
Понякога, но само за момента
ще ти призная че си ми съдба,
а после те "изхвърлям с инструмента",
разбрала, че не мога да реша,
дали да си живота ми несбъднат,
дали да нося тежката вина,
че те обичам чак до невъзможност,
че съм със теб, макар да те деля.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados