3 июн. 2021 г., 21:21  

Понякога 

  Поэзия
346 7 14

Понякога съм толкова сама,

че даже самотата ме оставя.

Споделяме си тягостна тъма

и нотите след малките октави.

Понеже вече месеци мълча,

се случва самотата да говори.

Проблемите в очите ѝ личат,

особено вечерната умора.

Тя девет кръга в Ада прекоси

за да се вмъкне в хладната ми къща.

Превръща се във сребърни коси,

когато се помисля за могъща.

Превръща се в петно. И във тъга.

Превръща се в кошмар. И в люта зима.

Превръща се от минало в “сега”

и от сълза се ражда в нова рима.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??