Понякога
Понякога съм толкова сама,
че даже самотата ме оставя.
Споделяме си тягостна тъма
и нотите след малките октави.
Понеже вече месеци мълча,
се случва самотата да говори.
Проблемите в очите ѝ личат,
особено вечерната умора.
Тя девет кръга в Ада прекоси
за да се вмъкне в хладната ми къща.
Превръща се във сребърни коси,
когато се помисля за могъща.
Превръща се в петно. И във тъга.
Превръща се в кошмар. И в люта зима.
Превръща се от минало в “сега”
и от сълза се ражда в нова рима.
© Деница Гарелова All rights reserved.
