Понякога
Понякога
със длан, охлузена
от обещания,
разравям
вчерашния огън,
за да потърся
оцелели отрицания
и да издишам
оня спомен.
Понякога
съм разпиляна
на парчета
и само есенният
вятър
ме събира със листата.
Понякога,
когато срещна
обич,
се спасявам,
както котките
в дърветата
и чакам...
Понякога
нозете ми се галят
с шумата
и есента се нажежава
до червено.
Понякога
единствено
стопените мъниста
в джоба ми
напомнят лепкаво
за себе си.
Понякога
съм предположена
във мисъл
нечия,
за да добия
плътност уталожена.
Понякога
съм липсваща
като частица
в рамката
на сложен
пъзел.
Понякога
със прошката
подритвам
себе си.
Понякога
съм просто
възел...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Грозданова Все права защищены
