Понякога
Понякога
със длан, охлузена
от обещания,
разравям
вчерашния огън,
за да потърся
оцелели отрицания
и да издишам
оня спомен.
Понякога
съм разпиляна
на парчета
и само есенният
вятър
ме събира със листата.
Понякога,
когато срещна
обич,
се спасявам,
както котките
в дърветата
и чакам...
Понякога
нозете ми се галят
с шумата
и есента се нажежава
до червено.
Понякога
единствено
стопените мъниста
в джоба ми
напомнят лепкаво
за себе си.
Понякога
съм предположена
във мисъл
нечия,
за да добия
плътност уталожена.
Понякога
съм липсваща
като частица
в рамката
на сложен
пъзел.
Понякога
със прошката
подритвам
себе си.
Понякога
съм просто
възел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
