16.10.2011 г., 12:29 ч.

Понякога 

  Поезия
722 0 12

Понякога

със длан, охлузена

от обещания,

разравям

вчерашния огън,

за да потърся

оцелели отрицания

и да издишам

оня спомен.

Понякога

съм разпиляна

на парчета

и само есенният

вятър

ме събира със листата.

Понякога,

когато срещна

обич,

се спасявам,

както котките

в дърветата

и чакам...

Понякога

нозете ми се галят

с шумата

и есента се нажежава

до червено.

Понякога

единствено

стопените мъниста

в джоба ми

напомнят лепкаво

за себе си.

Понякога

съм предположена

във мисъл

нечия,

за да добия

плътност уталожена.

Понякога

съм липсваща

като частица

в рамката

на сложен

пъзел.

Понякога

със прошката

подритвам

себе си.

Понякога

съм просто

възел...

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??