kaziyka (Мирослава Грозданова) kaziyka (Мирослава Грозданова)
100
Oct 16, 2011, 12:29 PM

Понякога

  Poetry
1K 0 12

Понякога

със длан, охлузена

от обещания,

разравям

вчерашния огън,

за да потърся

оцелели отрицания

и да издишам

оня спомен.

Понякога

съм разпиляна

на парчета

и само есенният

вятър

ме събира със листата.

Понякога,

когато срещна

обич,

се спасявам,

както котките

в дърветата

и чакам...

Понякога

нозете ми се галят

с шумата

и есента се нажежава

до червено.

Понякога

единствено

стопените мъниста

в джоба ми

напомнят лепкаво

за себе си.

Понякога

съм предположена

във мисъл

нечия,

за да добия

плътност уталожена.

Понякога

съм липсваща

като частица

в рамката

на сложен

пъзел.

Понякога

със прошката

подритвам

себе си.

Понякога

съм просто

възел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0