Oct 16, 2011, 12:29 PM

Понякога 

  Poetry
736 0 12

Понякога

със длан, охлузена

от обещания,

разравям

вчерашния огън,

за да потърся

оцелели отрицания

и да издишам

оня спомен.

Понякога

съм разпиляна

на парчета

и само есенният

вятър

ме събира със листата.

Понякога,

когато срещна

обич,

се спасявам,

както котките

в дърветата

и чакам...

Понякога

нозете ми се галят

с шумата

и есента се нажежава

до червено.

Понякога

единствено

стопените мъниста

в джоба ми

напомнят лепкаво

за себе си.

Понякога

съм предположена

във мисъл

нечия,

за да добия

плътност уталожена.

Понякога

съм липсваща

като частица

в рамката

на сложен

пъзел.

Понякога

със прошката

подритвам

себе си.

Понякога

съм просто

възел...

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??