Понякога
От толкова срещи и погледи, хора,
усмивки, измени, наивни лъжи,
понякога чувстваш на тръпки умора,
понякога просто отляво тежи.
След хиляди погледи, хора и срещи,
остават браздите от тежки ръце.
Понякога остри ръце на нечестен,
понякога, топли, на искрен човек.
Угасва звезда и си тръгва приятел.
В очите мъгла, но усмихваш се ти.
Понякога точно, когато не трябва,
понякога просто, защото боли.
Отново сам срещнал очите на мрака,
повтаряш и име, и спомен, и стих…
Понякога просто така, да не чакаш,
понякога просто така, през сълзи.
1985г.
усмивки, измени, наивни лъжи,
понякога чувстваш на тръпки умора,
понякога просто отляво тежи.
След хиляди погледи, хора и срещи,
остават браздите от тежки ръце.
Понякога остри ръце на нечестен,
понякога, топли, на искрен човек.
Угасва звезда и си тръгва приятел.
В очите мъгла, но усмихваш се ти.
Понякога точно, когато не трябва,
понякога просто, защото боли.
Отново сам срещнал очите на мрака,
повтаряш и име, и спомен, и стих…
Понякога просто така, да не чакаш,
понякога просто така, през сълзи.
1985г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Димитрова Все права защищены
