От толкова срещи и погледи, хора, усмивки, измени, наивни лъжи, понякога чувстваш на тръпки умора, понякога просто отляво тежи. След хиляди погледи, хора и срещи, остават браздите от тежки ръце. Понякога остри ръце на нечестен, понякога, топли, на искрен човек. Угасва звезда и си тръгва приятел. В очите мъгла, но усмихваш се ти. Понякога точно, когато не трябва, понякога просто, защото боли. Отново сам срещнал очите на мрака, повтаряш и име, и спомен, и стих… Понякога просто така, да не чакаш, понякога просто така, през сълзи.
Горице зелена и ти водице студена,
от где се взе в тоз' литературен "чат",
на велики поети, и пишешти чат-пат,
та ни засрамваш пред цяла Вселена?
Като музикант - страхотна музика
струи от него!
Като поет - несравнима пластика,
кога ли ще достигна теб?
Като човек - благодаря ти
за чувството чудесно!
Защо липсва 7-цата,
туй вече не е честно!!!
Чудесно е!А е написано,когато съм била само на годинкаЗа мен лично това стихотворение е едно истинско,красиво чувство!Толкова е хубаво,когато можеш да го предадеш и на останалите,нали?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.