toxin (Таня Донова)
357 4101
18 июл. 2013 г., 00:09

Понякога 

  Поэзия » Любовная
1122 0 10

Понякога ме провокираш да съм топла,
по-топла от очите ми кафяви,
по-топла и от кехлибарените вопли,
с които слънцето в душата ми изгрява!

Понякога ме предизвикваш да съм нежна,
по-нежна от крило на пеперуда,
по-нежна и от восъчна принцеса,
която принцът, разтопявайки я, ще събуди!

Понякога ме принуждаваш да съм кротка,
по-кротка от угаснала надежда,
по-кротка и от буреносен облак,
когато хоризонтът надалече го отвежда!

Понякога ме приласкаваш... и съм лоша,
по-лоша от премръзнала сълза,
по-лоша и от еретичните въпроси -
обичам ли те или тежка лудост е това!

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много си е добра тази лудост. хубаво е, че по хората ходи!
  • Кой знае защо направих асоциация с Пятя Дубарова "...понякога съм бяла и добра"
  • ...Хубаво.
    Когато една жена е желана, музата не си отива лесно...
    Успех!
  • Има ли значение:любов или обсесия?!И има ли разлика всъщност?!Поздрав!
  • Лудите, тежко лудите обикновено се смеят. Така се смеят, че чак да ти се доплаче. В стихото нямаше подобен смях.
    Любов си е. Представена красиво и... малко тъжна. Не, не питам защо е тъжна.
  • Трябва да има предизвикателства, иначе манджата е безвкусна! Хареса ми! Поздрав, toxin!
  • Познах се!Усетих!Хареса ми!
  • Много ми хареса!
  • "...по-нежна и от восъчна принцеса,
    която принцът, разтопявайки я, ще събуди!..."
    Прекрасно!!!
  • Поздрави за най-тежката лудост от мен!
Предложения
: ??:??