Понякога
Понякога боли от тишината.
Мълчанието хапе всички клетки.
Понякога притиска тъмнината
и всяко късче мрак е страшно тежко.
Понякога сълзите се втвърдяват
и пясъчно се ронят във очите.
Понякога вратите се затварят
към нечие сърце. И стават ничии.
Понякога кълват плътта ми думите,
осъмнали по изгрев, изгладнели.
Понякога е празно пълнолунието-
самотни бели нощи, полудели.
Понякога прегръдките заключват
в ръцете само студ и празнота.
Понякога е морно и задушно
и ъглите целува суета.
Понякога по залезите стрелят
ядосани и бесни ветрове.
Понякога са сивкави неделите,
назъбени от черни страхове.
Понякога смъртта седи до мене,
в стените хладно вперила очи.
Понякога е страшно дълго времето,
преди животът да се възроди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Все права защищены
