Понякога боли от тишината.
Мълчанието хапе всички клетки.
Понякога притиска тъмнината
и всяко късче мрак е страшно тежко.
Понякога сълзите се втвърдяват
и пясъчно се ронят във очите.
Понякога вратите се затварят
към нечие сърце. И стават ничии.
Понякога кълват плътта ми думите,
осъмнали по изгрев, изгладнели.
Понякога е празно пълнолунието-
самотни бели нощи, полудели. ...