16 oct 2007, 14:50

Понякога 

  Poesía
937 0 30

Понякога боли от тишината.

Мълчанието хапе всички клетки.

Понякога притиска тъмнината

и всяко късче мрак е страшно тежко.

Понякога сълзите се втвърдяват

и пясъчно се ронят  във очите.

Понякога вратите се затварят

към нечие сърце. И стават ничии.

Понякога кълват плътта ми думите,

осъмнали по изгрев, изгладнели.

Понякога е празно пълнолунието-

самотни бели нощи, полудели.

Понякога прегръдките заключват

в ръцете само студ и празнота.

Понякога е морно и задушно

и ъглите целува суета.

Понякога по залезите стрелят

ядосани и бесни ветрове.

Понякога са сивкави неделите,

назъбени от черни страхове.

Понякога смъртта седи до мене,

в стените хладно вперила очи.

Понякога е страшно дълго времето,

преди животът да се възроди...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??