svetlitschka (СК)
552 4805
23 мая 2024 г., 21:15

Понякога, довчера и сега 

  Поэзия
388 4 8

Понякога забравям да летя

и като охлюв нося кръгла къща.

Поема ли на някъде, трептя

в съзвучие със струна въздесъща.

 

Довчера се опирах на калта,

омесени сме всички все от нея.

Божествената длан дари солта,

която ме събуди да живея.

 

Сега издигам търсещи рогца,

избирам път сред хорската гълчава.

Мечтая за пространството, перца

събирам, в птичи мах се разпознавам.

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива картина! Поздрави и от мен, Весела! 🙂
  • Когато сетните звезди угаснат
    и с безначална красота
    на слънцето лъчите блеснат
    в сънливите ми от любов очи,
    светът пред мен прозореца отваря -
    с парадна стъпка влиза новият ми ден.
    Аз разкопчавам бялата му риза,
    от нея блика яростен живот –
    краси-и-и-в... умът ти чак да зайде!
    Не питам идва ли след него друг!

    Поздрави!
  • Честит празник, Ники!
  • Светулче💖💖💖
  • Благодаря ви за прочита, Дани, Дейна.
    На свой ред ви върнах визитата и съм с много добри впечатления.
    Привет, Мария! Радвам се на добрите ти
    думи!
  • Браво, Светличка🥰👍
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Светѝ, светѝ, Светличке, с хубавите си стихове!!! 💖🌞
Предложения
: ??:??