Понякога забравям да летя
и като охлюв нося кръгла къща.
Поема ли на някъде, трептя
в съзвучие със струна въздесъща.
Довчера се опирах на калта,
омесени сме всички все от нея.
Божествената длан дари солта,
която ме събуди да живея.
Сега издигам търсещи рогца,
избирам път сред хорската гълчава.
Мечтая за пространството, перца
събирам, в птичи мах се разпознавам.