svetlitschka (СК)
546 4789
23.05.2024 г., 21:15 ч.

Понякога, довчера и сега 

  Поезия
301 4 8

Понякога забравям да летя

и като охлюв нося кръгла къща.

Поема ли на някъде, трептя

в съзвучие със струна въздесъща.

 

Довчера се опирах на калта,

омесени сме всички все от нея.

Божествената длан дари солта,

която ме събуди да живея.

 

Сега издигам търсещи рогца,

избирам път сред хорската гълчава.

Мечтая за пространството, перца

събирам, в птичи мах се разпознавам.

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива картина! Поздрави и от мен, Весела! 🙂
  • Когато сетните звезди угаснат
    и с безначална красота
    на слънцето лъчите блеснат
    в сънливите ми от любов очи,
    светът пред мен прозореца отваря -
    с парадна стъпка влиза новият ми ден.
    Аз разкопчавам бялата му риза,
    от нея блика яростен живот –
    краси-и-и-в... умът ти чак да зайде!
    Не питам идва ли след него друг!

    Поздрави!
  • Честит празник, Ники!
  • Светулче💖💖💖
  • Благодаря ви за прочита, Дани, Дейна.
    На свой ред ви върнах визитата и съм с много добри впечатления.
    Привет, Мария! Радвам се на добрите ти
    думи!
  • Браво, Светличка🥰👍
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Светѝ, светѝ, Светличке, с хубавите си стихове!!! 💖🌞
Предложения
: ??:??