Понякога забравям да летя
и като охлюв нося кръгла къща.
Поема ли на някъде, трептя
в съзвучие със струна въздесъща.
Довчера се опирах на калта,
омесени сме всички все от нея.
Божествената длан дари солта,
която ме събуди да живея.
Сега издигам търсещи рогца,
избирам път сред хорската гълчава.
Мечтая за пространството, перца
събирам, в птичи мах се разпознавам.
© Светличка All rights reserved.
Поздрави!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
