Понякога е празно
Забравена от ужаса на мрака,
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............
Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина.
Иронията всичко е изтрила,
а чувствата изчезват във нощта.
Безличието в мене се завръща
и топлото отнема ми дъжда,
пак нова страница обръщам,
страница от книгата "Съдба".
Какво ми става? Страх ли чувствам?
Дали съм плачеща и клета?
Или пък болката стаявам,
стаявам я и пазя я в сърцето.
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............
Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина.
Иронията всичко е изтрила,
а чувствата изчезват във нощта.
Безличието в мене се завръща
и топлото отнема ми дъжда,
пак нова страница обръщам,
страница от книгата "Съдба".
Какво ми става? Страх ли чувствам?
Дали съм плачеща и клета?
Или пък болката стаявам,
стаявам я и пазя я в сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Тодорова Все права защищены
