Понякога е тихо. С недомлъвки.
Боичките в душата - оглушели.
Понякога е жадно. И на глътки
изпивам спомени от старост ослепели.
Понякога луната ближе рани,
щом я замеря с бесния си поглед.
Понякога измислям си забрани,
но рядко е... и даже и не помня.
Понякога стъклата на балкона
от страх се изпотяват и не дишат.
Понякога сланата сълзи рони.
Но само щом в душата й надничат. ...