Dec 2, 2009, 12:21 AM

Понякога е тихо 

  Poetry » Other
458 0 4

Понякога е тихо. С недомлъвки.
Боичките в душата - оглушели.
Понякога е жадно. И на глътки
изпивам спомени от старост ослепели.
Понякога луната ближе рани,
щом я замеря с бесния си поглед.
Понякога измислям си забрани,
но рядко е... и даже и не помня. 
Понякога стъклата на балкона
от страх се изпотяват и не дишат.
Понякога сланата сълзи рони.
Но само щом в душата й надничат.
Понякога.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??